Преведено от: Източник.
Пет често срещани грешни представи за Linux
1.Linux е изостанал
Един чест коментар: „Linux беше 5 години по-назад от ХР и е с 10 години след Vista!“. Ето малко факти:
В Windows се въведе разделение между администраторски и потребителски профил по подразбиране във Vista, 15 години след Linux.
В Windows беше добавена защитна стена през 2001 г., седем години след добавянето на ipchains към Linux през 1994 г.
Linux беше първата OS, която предложи x86_64 поддръжка и изпревари Windows XP Pro x64 с две години.
В Windows беше добавен графичен интерфейс с 3D ускорение при излизането на Vista, цяла година след появяването на XGL.
Чрез пакетната система в Linux могат да се инсталират, де-инсталират и обновяват програми от един интерфейс. Всичко от Apache до OpenOffice и Quake 4 може да се обнови с един клик. За Windows въобще не се предвижда нещо подобно.
Linux въобще не изостава. Проектът XEN добави възможност за виртуализация на невероятно ниво към Linux и предлага вградена към ядрото виртуализация подходяща за корпоративния пазар. Microsoft обещаха вграждане във Windows Server 2008 на виртуализация подобна на XEN от следващата година, но обявиха, че добавката ще се забави, може би до излизането на SP1, което означава, че Linux ще е по-напред във вградената виртуалзиация с поне две години преди Windows да го догони.
2.Linux е труден за употреба.
Много хора не са осъзнавали, че са ползвали Linux, но не и на десктоп машина. По-притеснителен е факта, че много хора с технически наклонности са пробвали Linux по време на dot-com бума, отписали са го и никога не са го пробвали отново. Този и други фактори са оставили впечатление в много хора, че Linux е труден за употреба.
Е, влезте в някоя модерна Linux дистрибуция като Ubuntu. То има лесен за употреба графичен интерфейс, който напомня интерфейса на Macintosh OS X. Като добавка има много други интерфейси, някои от които са пълен дубликат на интерфейса на Windows XP, a други са ориентирани към определени области като ниски системни изисквания или графични ефекти с високо качество. Освен това много общи задачи и услуги се изпълняват автоматично по подразбиране, като например подновяване на системата и индексиране.
Това разгръща употребата на Linux на всички нива. Инструментът на Novell – YaST например предлага лесен за употреба графичен интерфейс за всичко – от инсталиране и обновяване на софтуер, до управление на DNS, e-mail, и web сървъри и всичко друго, за което може да сети един администратор. Не се ползва команден ред или модифициране на конфигурационни файлове, освен при желание на потребителя.
Самата инсталация е от световна класа. Инсталацията на Ubuntu се извършва чрез напълно функционална среда, която позволява сърфиране в мрежата, играене на игри и дори писане на отчети докато инсталационният процес тече без проблеми и по начин, който изисква от потребителя само да кликне: Next.
3.Linux не е съвместим с нищо.
Всичко от Maya и Oracle до Firefox има поддръжка на Linux. Игри като Doom, Quake, и Unreal Tournament, както и малки игри като Darwinia също имат Linux версии.
Освен приложения разработени за Linux могат да се емулират и други чрез свободният Wine или комерсиалните Cross Over и VMWare като позволяват на потребителя да използва всичко от iTunes до MS Office и Photoshop, а Cedega, за която се плащат 5$ на месец позволява на потребителите да играят стотици издания само за Windows, от Battlefield 2142 до World of Warcraft.
Има и алтернативи на програми разработени само за Windows, които могат да заменят текущи системи с малко или без никакви усилия. Apache може да изпълнява ASP код, OpenOffice може да отваря и записва Microsoft формати, всяка голяма дистрибуция може да се присъедини към домейн или да ползва Windows споделени файлови ресурси или принтери с лекота.
Поддръжката на хардуер е невероятна. Всъщност Linux поддържа много повече хардуерни системи отколкото която и да е друга ОС. От ръчни устройства до сървъри и всичко по между им, включително стар хардуер, който вече не се поддържа от Windows. Въпреки популярното схващане Linux върви на потребителски устройства като iPod и PlayStation.
4.Linux не е готов за корпоративния пазар / Никой не ползва Linux.
Amazon и Google няма да се съгласят с това, защото строят технологията си върху Linux. PSA Peugeot Citroen, вторият по големина производител на коли в Европа обяви по-рано тази година, че ще мигрират към Linux не само своите 2500 сървъра, но и 20000 потребителски станции. Други фирми като IBM и Novell са преоткрили себе си като са преминали към Linux като база, а правителствени институции от Бразилия, Индия и Китай обещават да добавят десетки милиони потребители към Linux обществото.
Тук не са включени безбройните малки държавни институции като град Мюнхен, училищната система Индиана и щатска военна сухопътна програма. Чрез проекта One Laptop per Child и много академични институции още милиони ще станат потребители на Linux. Това означава, че извън САЩ, светът се ориентира към Linux като среда върху, която децата ще правят обучението си за работа с компютри.
Разбира се Linux се справя и отвъд това начинание. Дали става въпрос за сърфиране в страница, говорене по клетъчен телефон, проверяване на поща, теглене на пари от банкомат и дори задействане на система против блокиране на спирачки Linux има възможност да се справи със задачите.
Освен това на Linux се падат 70% от пазара на суперкомпютрите. Това означава, че той има значително затвърдено място в областта на сървърния и високо-технологичния пазар, но оставя десктоп арената в полезрението си.
5.Linux не се разработва и поддържа професионално.
Вярно е, че Linux е започнал като проект на един студент, но днес разликата е голяма. Сега Linux е глобална технология за мулти-милиарди долари. По-голямата част от кода се пише от професионални програмисти. През последните години едни от главните промени в кода се извършват от IBM, Intel, Novell, Vmware и безброй други големи играчи в технологиите. Освен активно разработване на код, други като Dell започват да натискат разработчиците да създават висококачествен Linux софтуер. Може да се добави развитието, което се прави от академични и правителствени институции, като например приложението за сигурност разработено за вътрешна употреба от Щатската Национална Агенция за Сигурност, но достъпно за всеки, който иска да го ползва – SELinux.
Поддръжката е на същото професионално ниво. Безброй форуми, IRC канали и Wiki страници са също на разположение. Освен тях помощ може да се получи и от много книги, обучения или чрез контакт с някой от големите играчи, като IBM, Oracle, Novell и Red Hat. Денонощна поддръжка е налична на десетки езици, както и обществената поддръжка.
......................................
Моите коментари:
Може в момента на Linux да се падат едва 2-3% от разпространението на потребителски станции, но тази операционна система е най-гъвкавата и има огромен потенциал за развитие. В момента Linux има приложение в: електронни часовници, мобилни устройства (безжични телефони, мултимедийни устройства), игрови конзоли, военни изтребители, автомобили, потребителски станции, сървъри, суперкомпютри, държавни институции, университети, корпорации... Няма друга операционна система, която да има толкова широк обхват. Освен това например Debian GNU/Linux има официални версии и може да се инсталира на следните хардуерни платформи: alpha, amd64, arm, hppa, i386, ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc, s390. Поради тази причина Linux привлича все повече интерес към себе си и се развива с бързи темпове.
Windows просто няма никакъв шанс в много от областите, където Linux има приложение. Единственото, което остава на Microsoft e да се бори да запази дялът си на пазара, но ако не предприеме политика за диверсифициране на операционната си система за всички области, където може да се ползва Linux, това няма как да се получи. Но това е свързано и с огромни инвестиции за нови разработки. Може би поради тази причина Microsoft напоследък се ориентират към пазара на on-line услуги (опита за закупуване на Yahoo, придобиването на много други онлайн издания).
Освен всичко друго Linux е свободна и отворена система, което улеснява разработчиците.
Огромна е разликата да вземеш нещо готово в суров вид, да го модифицираш така, както на теб ти е изгодно от варианта да чакаш някой друг да направи нещо за теб, по твоя поръчка и по такъв начин, че да ти върши работа. Затова и в разработката на Linux се включиха компании като IBM, Intel, Oracle, VMWare, Novel. A и е невъзможно една единствена компания да работи за изпълняване на изискванията на толкова много компании и да се съобразява с тях. Остава те да се съобразяват с нея, но това за тях е неизгодно. Поради тази причина големите играчи преоткриха Linux и се ориентираха към него. Отворен и свободен, могат да го получат без никакви инвестиции и да го модифицират по свой вкус. Тъй като системата е под GPL лиценз, те много често предоставят своите разработки на обществото и всички ние - потребителите печелим.
Отделно проекти и разработки като OLPC, Asus EEE PC, Xen, Android спомагат за увеличаване на пазара на Linux. Много държавни институции се ориентират към Linux, защото е по-добре да използват парите на данъкоплатците за по-полезни неща от закупуване на лицензи за операционни системи.
Да, в момента Windows е най-разпространената ОС, но в много области Linux няма конкуренция. А темповете, с които Linux завладява нови територии са стабилни и нарастващи. Очаквайте след време голямо преразпределение в пазара на операционни системи в полза на Linux.